православни записки :: ЗА БОРБАТА СЪС СТРАСТИТЕ НА БЛУДСТВОТО И ГНЕВА И ЗА ПОСТИГАНЕ С ПОМОЩТА НА БОЖИЯТА БЛАГОДАТ НА ...

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

19.02.2016 01:58 - ЗА БОРБАТА СЪС СТРАСТИТЕ НА БЛУДСТВОТО И ГНЕВА И ЗА ПОСТИГАНЕ С ПОМОЩТА НА БОЖИЯТА БЛАГОДАТ НА ЦЕЛОМЪДРИЕ И КРОТОСТ

Автор: elianna Категория: Лични дневници

Прочетен: 396 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 19.02.2016 08:00

Написано от Архиепископ Серафим (Соболев)

Словото е произнесено от архиепископ Серафим (Соболев) в Руския храм „Св. Николай” в София през 1921 г., на 27-ма Неделя след Петдесетница.

„Умъртвете земните си членове, сиреч пороците: блудство, нечистота, страст, лоша похот и користолюбието, което е идолослужение... А сега и вие отхвърлете от себе си всичко: гняв, ярост, злоба, злоречие, сквернословие от устата си;...след като съблякохте ветхия човек заедно с делата му и се облякохте в новия, който се обновява в познанието, по образа на своя Създател” (Кол. 3:5,8-10).

Тези думи на ап. Павел св. Църква е предложила днес на нашето внимание в апостолското четиво на Литургията. Св. апостол тук ни увещава да умъртвим, т.е. да унищожим своите страсти, изброявайки тяхната разновидност. Но в тези апостолски слова най-вече се имат предвид две основни страсти: блуд и гняв. Според учението на св. Отци ние страдаме най-вече от тях и погубваме себе си. Те изкривяват в нас Божия образ и правят хората подобни на неразумните твари. Затова победилият тези страсти се уподобява на самия Бог, събличайки ветхия човек и обличайки се в новия, по образа на своя Създател. Ап. Павел изисква от нас велик подвиг. Трудността му е разбрал този, който добросъвестно се е борил с тези страсти. За борбата с първата от тях св. Йоан Златоуст казва, че тук е нужно да се опълчиш срещу меча и да не бъдеш ранен, да ходиш по нажежени въглени и да не се изгориш.

Но не по-малко трудна е и борбата със страстта на гнева. Можем дори да кажем, че тук от нас се изисква по-голям подвиг, тъй като много подвижници, съхранили девството и достигнали целомъдрие, не успявали да победят в себе си страстта на гнева. Именно на това обстоятелство Господ обръща внимание в притчата за десетте девици. Пет от тях, по думите на св. Йоан Златоуст, са наречени от Господа неразумни не затова, че не са съумели да съхранят своето девство. Не, те го съхранили, заради което Господ ги назовава девици. Неразумие те са проявили в това, че се оказали без елей, т.е. без любов, поради своето самолюбие и неговите преки рожби – гнева и злобата. И ако подвигът на девството изглежда за всички поразителен, то още по-поразителен е подвигът за придобиване на кротост, която съвършено унищожава гнева.

Може би някои ще кажат: не бива към нас, слабите и немощни хора, да се предявява такава взискателност, тъй като да бъдеш девствено чист и кротък, означава да вървиш срещу естеството си и да го победиш, което не е по силите на слабия, нищожен човек.

Какво да отговорим на това? Ако действително ние не бихме могли да достигнем святост, тогава Господ не би ни казал: „Бъдете съвършени, както е съвършен и Небесният ваш Отец” (Мат. 5:48). Тогава и ап. Павел нямаше да изисква от нас нравствено съвършенство в думите, които чухме днес. След като Спасителят и Неговият най-голям апостол ни призовават към святост, и в частност към целомъдрие и кротост, това означава, че в нас има съответстваща на тези най-велики подвизи и най-велика сила. За нея Господ е казал на учениците преди Своето Възнесение: „И Аз ще изпратя обещанието на Отца Ми върху вас, а вие стойте в град Йерусалим, докле се облечете в сила отгоре” (Лук. 24:49).

Тази сила Той им изпратил на петдесетия ден във вид на огнени езици. Същата Божествена сила от този момент се предава на всеки православен християнин в тайнствата на Църквата и преди всичко в тайнствата кръщение и миропомазване. Тя е благодатта на Св. Дух, с помощта на която можем да извършваме велики подвизи в християнския живот, да съблечем ветхия човек и да станем нова твар в Христа. Ето защо св. ап. Павел в посланието си до Тит казва: „Защото се яви Божията благодат, спасителна за всички човеци, като ни учи да отхвърлим нечестието и светските похоти, да живеем целомъдрено, праведно и благочестиво в сегашния век, и да очакваме да се сбъдне блажената надежда, и да се яви славата на великия Бог и Спасител наш Иисус Христос” (Тит, 2:11-13).

За съжаление, не всички православни християни, имайки в себе си тази благодатна сила, се ползват от нея за своето спасение. Затова тя само тлее в нас като божествена искра под пепелта на нашите безбройни страсти. Да не бъде така и с нас! Длъжни сме да помним думите на св. ап. Павел, казани на неговия ученик Тимотей: „Затова ти напомням да разпаляш Божия дар, който е в тебе чрез моето ръковъзлагане” (2 Тим. 1:6).

Чрез изпълнението на Божиите заповеди нека да разпалваме в себе си тази благодат така, че тя да загори в нас с яркия пламък на своя божествен огън и да успеем, съгласно думите на Христа, да бъдем действително духовна светлина за света (Мат. 5:14).

Така са се ползвали от вътрешната благодат Божиите угодници. И в техния живот виждаме множество примери как с помощта на благодатта са извършвали най-великия подвиг за умъртвяване на плътската страст в себе си, за да станат подобни на Ангелите по чистота и невинност. За св. Мария Египетска било невероятно трудно да се бори с тази страст в пустинята в продължение на 17 години, особено след нейния разгулен живот. Но колкото повече укрепвала в решителността по-скоро да умре, отколкото да измени на Христа с нечистота, толкова повече Божията благодат действала в нея и накрая като венец тя достигнала такава победа над естествените закони на своята плът, че получила от Господа дара да побеждава законите и на външната природа. Ето защо тя преминала през река Йордан като по суша, а когато се молила, се издигала над земята.

С помощта на благодатта светите хора съвършено побеждавали и страстта на гнева. Преподобният Мойсей Мурин, някогашен разбойник, под действието на Божията благодат се преродил до такава степен, че със своята кротост и детско незлобие умилявал всички монаси на своята обител.

И всеки от нас несъмнено би могъл също така спасително да се ползва от благодатта Божия. И ако с помощта на тази благодат не успеем да се преобразим, сме виновни само ние, тъй като нямаме решителност да тръгнем неотклонно по пътя на светия живот. Попитали някога преп. Серафим Саровски защо са толкова малко сега подвижниците в Христовата Църква. „Защото - отговорил св. Серафим - у хората липсва решимост, а благодатта Божия е една и съща”.

Да вдъхне Господ в нашите сърца решимост да встъпим в подвига на борба със страстите и преди всичко с блудството и гнева, към което ни призовава днешното апостолско четиво. И колкото по-скоро пламне в нас тази решителност, толкова по-скоро ще засияе в нас Божията благодат и ние от опит ще познаем цялата радост и красота на светия живот, защото тогава ще се изпълнят над нас думите на Иисус Христос: „Ако спазите Моите заповеди, ще пребъдете в любовта Ми, както и Аз спазих заповедите на Отца Си и пребъдвам в любовта Му. Това ви казах, за да пребъде Моята радост във вас, и радостта ви да бъде пълна.” (Иоан. 15:10-11). Амин.