на земята, което не може да се изтрие.
Убихте ли Христа, несретници, както се надявахте? 
Или кръвта Му гори и днес на главите ви?
Възвести, море, с рева си до всички предели 
на земята: кръвта на праведника гори 
на главата и на стотното поколение.
Блеснете, светкавици, от изтока до запада 
и напишете ясно и за слепците: 
никакво зло не могат да сторят хората на праведника, 
без то да не падне двойно върху главите им.
Защото камъкът, хвърлен по праведника, е хвърлен нависоко и набира тежест, падайки от високото.
Камъни иерусалимски, дето стоите днес разхвърляни, завикайте и кажете на рода човешки, 
род слабопаметен, какво стана с убития праведник 
и какво с ония, които го убиха!
Видях псе, което се опари веднъж на вряла каша и не дойде вече и на хладна. 
А хората всеки ден се пържат в кръвта на праведника и никога не се свестяват.
О, безумни от безумните, 
не се ли срамувате да повтаряте урока,
който и псетата отведнъж научиха?
По-добре да се затрие един хайдушки народ, 
отколкото един праведник. 
Защото небето не пита колко кръв е пролята, а чия кръв е пролята.
Ако ще и всички народи да се вдигнат срещу един праведник, пак няма да могат да му напакостят. Могат само да го проводят в гроба. Но той ще ги съпровожда след гроба.
Наистина праведникът наказва с милостта си до гроба и с правдата си след гроба.
Не гответе наследство за децата си, вие, които проляхте кръвта на праведника. 
Цялото им наследство ще се изгуби, 
само пролятата кръв няма да се изгуби.
И не праведникът ще ви кълне, 
а децата ви, кога ядат горчивия робски хляб.
В дрипите на праведника се таи Бог. 
Тежко ви, ако дрипите ви съблазнят, 
та презрете и този, който е облечен с тях.
На кръст си вдигнат, Христе Боже, не за да покажеш своята немощ спрямо света, а немощта на света спрямо Теб.
Като сенки, дето играят и се удрят на месечина, тъй са и народите, които нападат Теб.
Утехо на праведниците и храброст на мъчениците, 
помилуй и спаси нас.
-----------------
Из "Езерни молитви"