Подбудител към зло в разказа за грехопадението е дяволът - Сатана. В Свещеното Писание той е разкрит като изкусител (Мат. 4 глава), баща на лъжата и човекоубиец (Иоан. 8:44), който подобно на рикащ (ревящ) лъв обикаля, търсейки кого да погълне ( 1 Петр. 5:8). На много места в Свещеното Писание дяволът се свързва с образа на змия или змей, с което се подчертава неговото коварство и унищожителните му намерения спрямо човека – вж. Дан. 10:13,21; 12:1. Книга Откровение също споменава за „древният змей, наричан дявол и сатана, който мами цялата вселена” (Откр. 12:9), т.е отклонява от Бога не само човека, но и всичко съществуващо. Дяволът мами човека, като му посочва погрешен път за богоуподобяване – отхвърляне на Божията благодатна помощ и постигане на богоподобие чрез владеене на творението, за което се говори в Рим. 1: 25: „замениха истината Божия с лъжа, и се поклониха и служиха на творението повече, отколкото на Твореца”. Изкушението на Адам и Ева било голямо и свързано с най-висшите стремежи на богообразната им природа – устремът към Бога и желанието им да възрастват в Неговото познание. Погрешният път, който им предложил дяволът, не само не им дал желаното, но и се оказал сериозно препятствие по пътя към съвършенството. 
Свещеното Писание на Стария Завет ни разкрива, че разрастването на греха имало за свое последствие отслабването на чувството за Бога у потомците на Адам и Ева, стигащо до безумното твърдение, че „няма Бог” (Пс. 13:1). Загубването на правилното познание за Бога довело до почитане на лъжливи божества - "славата на нетленния Бог измениха в образ, подобен на тленен човек, на птици, на четвероноги и на влечуги" (Рим. 1:23) и до умножаване на греха – „развратиха се човеците, извършиха гнусни дела" (Пс. 13:1), вършейки това, което не им прилича (Рим. 1:28). 

Това, че хората могат да гледат как посред бял ден пребиват на улицата някого безучастно и което вече е цинизъм - да снимат побоя с джиесемите си като шоу - това е еманацията на злото. Болно общество, което демонстрира оскотяването си, в това ли се превърнахме?

- Наистина, ръцете ти са чисти. Нищо не си извършил. Твоите ръце са чисти, но са празни. Страшният съд ще бъде съд на любовта. Митр. Атанасий Лимасолски

Грехът предизвиква у човека промяна, която изкривява първоначалното му предназначение да бъде с Бога. Провинението му е действие срещу Божията заповед и става по негова собствена воля. Възвръщането му към Бога чрез покаяние също трябва да е дело на свободната воля на човека – действие, което е желано и очаквано от Създателя.