Прочетен: 2295 Коментари: 12 Гласове:
Последна промяна: 09.02.2016 08:54
Благодаря на коментатора „Ме“ за заглавието, много е точно. Разгоряха се страсти около егото. Страстите не са хубаво нещо. Страдания са това. И да хвърлям на едро думи също не е хубаво, но ми омръзна да мълча и да се съгласявам, понеже на мнозинството така му изнасяло. К"во ви изнася бе, пичове? Да продължавате да си бъдете все същите лицемери всеки ден ли, поне пишете с имената си, а? Гледайте си там вашата работа, аз си гледам моята, не копнея да ме хвалите, не ме дразнят и обидите, все пак истината е болезнена, за вас егоист звучи обидно, а аз твърдя, че всички сме егоисти и всички трябва да станем по-малко егоисти.
„Охлювът няма да разбере орлите“ - определя ме някой си там друг смелчага. Орел е онзи, който извършва нещо в полза на другите. Орел е Тур Хейердал, защото е доказал на практика една теория. Орел е Ботев, защото е бил наясно какво го чака и въпреки това е тръгнал, защото е имал висша цел. А охлюви са всички онези, които преминават край умиращ човек и просто го отминават, оставят го да пукне заради своята болна и необяснима амбиция да се покачат връз някаква си висока скала, дето няма и въздух за дишане. Охлюви абсолютни.
Кристобал Колон известен и като Христофор Колумб е колонизатор, смел човек с амбиции. Амбициите са нещото, което движи човечеството, обаче видяхте ли докъде го придвижихме това човечество, оакахме хубаво въздуха и водата с нашата амбиция, омазахме всичко и се бием в гърдите, че сме смели и напредничави. Смешковци сме ние. Заради любопитството на тоя Кристобал и другите колонизатори виждате ли днес ония чифутски производни к"ви ги вършат по целия свят? Шегувам се, не е виновен той, но няма да забравя, че правнуците на колонизаторите хвърляха бомбите си и съвсем наблизо по едни братя славяни, за да създадат измислена държава, с която да държат в шах Европа. Да я държат в робство. Но моят прадядо не е бил роб. Бил е Ботев четник, името му е Кольо Черкеза и гробът му днес се намира в двора на белослатинската църква. Единственият гроб на това място. Темата за героизма и за егоизма е една и съща. При героизма правиш нещо за другите. При егоизма си чешеш крастите. И ако днес не ни е нужен повече героизъм, аз не знам какво ни е нужно. Щото в капсулирането и самозатварянето си изчезваме. Другият е важният. Човек живее истински само чрез другия, не чрез себе си. Тогава той е герой. Не можеш да бъдеш герой за себе си. Героите живеят за другите, жертват се за другите, изкачват върховете заради другите.
Останалото е двукрак консумариат
Някакъв пич ме назовава плужек, червей и мишка, работата е там, че аз съм си застанал с името, а той е анонимен, софтуерът му позволява това, вие кажете дали да отговарям на някой си фен на ония убийци Фидел и Че. Да не би и те да са герои? Не ги смятам за такива и това е лично мнение. Но Едмънд Хилари е герой. Защото пръв изкачва Еверест, а първите са винаги герои. После се изкачва и на още 10 осемхилядника. Той е здрав, силен и доживява 88 годишна възраст. Не прилича на онези днешните, които тръгват само с парите си, арогантността си и не се завръщат повече. Не прилича на тях и Меснер, който днес е на 71 години, който е написал над 60 книги и е един от ония изследователи, ония големи мъже, прокарващи път пред останалите. (Гледайте „Агире, гневът Божи“ на оня лудия Херцог и още по-лудия Кински...) Това е героизъм. А труповете към Еверест са доказателство за егоизма ни, повтарям го, за да разберете разликата. Егоистите се опитват да „покорят“ върха, а героите просто се молят да им бъде позволено да го изкачат. Върховете не се „покоряват“, те затова са върхове, за да не бъдат покорни.
„Днес изключително доминира персонификацията на успеха.“ казва Виелицки в едно интервю. За това говоря. За гоненето на успеха на всяка цена, необмислено, безразсъдно, тази е съвременната болест. В планината ходят хора, които обичат планината, казва още той. А егоистите обичат успеха на всяка цена, повече от планината го обичат тоя така наречен успех, дори до смърт го обичат – твърдя го без угризения. Лошо се получава, когато се разминават амбициите с реалността, допълва Виелицки. Но за егоистите това не важи, за тях реалност няма, за тях има само амбиции и те трябва да бъдат задоволени – обяснявам това толкова ясно нещо. Когато има толкова много други начини да си доставяме адреналин, ако сме зависими от този наркотик, бънджи, парашути и всякакви видове полети, защо егоистите поемат към осемхилядниците, без да са уверени в собствените си сили, без да се познават? Сега трябва поне малко да съм изяснил позицията си – за мен най-висшата ценност е човешкият живот. Той не бива да бъде рискуван в името на нищото, в името на собствения успех и амбиция, сега вече би трябвало да не ви звучи толкова еретично... Собственият живот може и трябва да бъде рискуван само в името на висша цел, каквато е спасяването на нечий живот, например. Но това, което се разиграва през последните десетилетия под Еверест, може да бъде определено единствено като панаир на нашата суета.
Фен съм на Дизела. Нечовек е той, железарка, само да му подражават тийновете днес е достатъчно. Кирил Николов е пример за герой, мъжко момче, така трябва да се живее, здраво и смело. Но и в неговия случай става дума предимно за тялото и неговия комфорт. Здравото тяло дава усещане за здрава душа, но душата изисква много по-големи усилия. Както Дизела тича по пътечката от Ком към Емине, така душата иска да тичаме по върховете, да не падаме в низините, да бъдем близо до Небето в себе си, да не се вълнуваме от дребните житейски проблемчета. Както от върха на планината виждаш дреболията на онова живуркане долу, така от върха на вярата можеш да разбереш колко са нищожни човешките мънички страсти. И ако качиш тези страсти със себе си горе в планината, те ще те погубят, елементарно е.
Ние със сина ми миналата година изкачихме Вихрен. Малко под върха има едно езерце. От пътеката изглежда близо. Момчето поиска да стигнем до езерото. Бяхме с дъждобрани, понеже отвреме навреме почваше и спираше лек дъждец. Слязохме до езерото. После тръгнахме нагоре към пътеката и тогава разбрах колко необмислено съм постъпил. Инциденти нямаше, само осмислих грешката си. Пътят нагоре беше невъзможно тежък. Понякога човек може и от незнание да сгреши. Но по-често греши от самоувереност. Предпазливостта не е страх. Това ми каза един учител по трудово още в шести клас. Предполагам сега вече ще се съгласите повече с мен, драги мои егоистични приятели?
НИКОЛАЙ ФЕНЕРСКИ
http://offnews.bg/news/Nashite-avtori_2490/Everest-varhat-na-egoizma_623278.html
Останалото е двукрак консумариат
Една от най-паметните трагедии под върха се случва през 1998 г., когато загива съпружеска двойка - руснакът Сергей Арсентиев и американката Франсис Дистефано. На 25 май двойката се качва на върха без кислород. Така Франсис става първата американка и втората в света жена в историята, извършила изкачване без кислород. При връщането двамата се изгубват. Той стига до лагера, тя - не.
На следващия ден петима узбекски алпинисти минават край Франсис към върха, тя още е жива. На връщане срещат Сергей и му казват, че са я видели. Той тръгва да я търси при силен вятър и изчезва.
На втория ден Франсис все още е жива, край нея минават още 8 души - други трима узбеки, трима шерпи и двама южноафриканци. Те също не спират, насочени към върха. Има свидетелства, че някои от минаващите все пак са предлагали на бедстващата жена кислород, който тя в началото дори отказвала, за да не провали рекорда си.Накрая британецът Йън Уудхол, бивш британски офицер и жена му Кати, намиращи се на едва 350 м от върха, решават да се отклонят, за да опитат да реанимират Франсис. Цената за това е висока -това е краят на готвената им
с години експедиция, за която са взели пари от спонсори. Но те се отказват от изкачването, за да помогнат. Трудно стигат до измръзналата жена. “На тази височина - 8500 м, да се движиш, е все едно да тичаш под водата”, спомня си Уудхол.
Когато стигат го Франсис, те опитват да я облекат, за да я стоплят, но мускулите ѝ са атрофирали, тя е като кукла и само повтаря: “Американка съм, моля, не ме оставяйте.”
Всичките им усилия в продължение на 2 ч да облекат и да помръднат Франсис се оказват напразни. След това става опасно самите те да замръзнат и са принудени да се откажат. Когато се връща в лагера, Йън опитва да се свърже с когото може,
През 1999 г. Йън и Кати правят нова експедиция и се качват на Еверест, а на връщане виждат трупа на Франсис, лежащ така, както са го оставили. Тази гледка мъчи Йън в продължение на 8 г. Накрая през 2007 г. той се връща заедно с един шерпа, за да я погребе, увива тялото ѝ с американското знаме, слага в него писмо от сина ѝ и успява да го избута в ров встрани от маршрута, далеч от очите на другите алпинисти. През 1999 г. е открито и тялото на съпруга Сергей.
Та тази работа с Еверест не е като оная с клавиатурата вкъщи, Фенерски.:(
Още една позабравена история от 1984 г. Людмил Янков и Трифон Джамбазов прекараха нощ в буря на 8300 м., търсейки Христо Проданов. И на Людмил (Светла му памет!) ли да плеснем клеймото "Егоист"?
p.s. Режисьорът на "Еверест" е исландец, но това са дреболии в този пишман хималайски белетристичен връх.
2. християнски автори - аутсайдери
3. посрещане на изгрева на брега на морето
4. православието
5. православие
6. пловдивска митрополия
7. Православни електронни книги в четири формата
8. старецът Паисий
9. аудиобиблия
10. за нашите покойници
11. православни книги за теглене
12. клипове за брака, похотта и въпроси за брака
13. клипове - подвигът на брака. какво е прелюбодеяние
14. клипове - когато мъж и жена се влюбят Бог им дава кредит
15. Православен молитвослов
16. православен свят
17. милостив
18. покаяние
19. Възкресение Христово - страничка от Света Гора
20. Подготовка за пълна, чистосърдечна изповед
21. православни будители