Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.02.2016 17:52 - ІІ. Всеобщност на греха при иудеите и езичниците (Рим. 1:18-3:20)
Автор: elianna Категория: Лични дневници   
Прочетен: 574 Коментари: 3 Гласове:
2

Последна промяна: 13.02.2016 19:35

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 Преди да разкрие учението за оправданието чрез вяра, което е разкрито накратко в Рим. 1:17 и подробно изложено в Рим. 11 гл., апостол Павел си поставя за цел да убеди слушателите си в това, че грехът обхваща цялото човечество – и езичниците и иудеите, като нито естествения нравствен закон, вложен в сърцата на езичниците, нито обредовия Моисеев закон, който изпълняват иудеите, могат да ги оправдаят пред Бога. 

Греховността на езичниците (Рим. 1:18-32)
След като в Рим. 1:16-17 ап. Павел разкрива силата на Христовото благовестие, което спасява чрез вяра, той бърза да предупреди какво очаква тези, които отхвърлят Божието обещание и опрощение. Преди всичко апостолът доказва виновността на езичниците и тяхната отговорност пред Бога. Целта му е, ако не чрез увещание, то поне чрез страха от наказание да вразуми непокорните и да ги обърне към Бога.

Апостолът говори за „гневът Божий”, т.е. за праведният и строг Божи съд, който ще съди човешките дела. По-нататък изброява греховете на „нечестие”, т.е. греховете против Бога – неверие и лъжеверие, а също и греховете на „неправда”, които са грехове против ближния. За ап. Павел най-неизвиним е грехът на онези, които знаят изискванията на нравствения закон, но не ги изпълняват, т.е. „държат истината в неправда”. За да ги изобличи, апостолът се заема да докаже, че и езичниците знаят истината за Бога. Макар да нямат свърхестественото Откровение, каквото са имали иудеите, те имат знание за Бога – това, което „се вижда още от създание мира чрез разглеждане на творенията” (Рим. 1: 19). Невидимото в Бога, т.е. Неговата сила и Божество, са видими за езичниците, защото „небесата проповядват славата на Бога и за делата на ръцете Му възвестява твърдта” (Пс. 18:1). Ако същността Божия е невидима за очите, то Божиите действия в света са видими за човешкия ум, който има способността да търси основание за всичко съществуващо и чрез видимото да достигне до истината за Божието битие. Затова според ап. Павел езичниците са „неизвиняеми”. Тяхната вина се състои в това, че вместо да познаят Бога чрез творението и да Му отдадат подобаващата Му се чест, те „обезумяха” - поклониха на идолите и „славата на нетленния Бог измениха в образ, подобен на тленен човек, на птици, четвероноги и на влечуги” (Рим. 1: 23). Ап. Павел разкрива падението и безумието на езичниците, което стига до там да се отдава божествена почит на предмети, стоящи несравнено по-ниско от Бога. Заради това им безумие, казва ап. Павел, Бог съвсем справедливо „според похотите на сърцата им, предаде ги на нечистота, за да се безчестят телата им сами в себе си”(Рим. 1: 24). Бог ги „предаде”, т.е. остави ги да следват своята развратена воля и сами да си причинят оскърбление, заради това, че „замениха истината Божия с лъжа, и се поклониха и служиха на творението повече, отколкото на Твореца”. По-нататък в посланието си ап. Павел рисува гротескната картина на нравственото падение на езичниците, което стига до извращение на естеството, до упорито следване на порока, следствие от „извратен ум”. (Рим. 1: 18). Ап. Павел доказва, че грехът на езичниците не е от незнание, а е съзнателен избор – „понеже не се опитаха да имат Бога в разума си”, затова и греховете им не са просто грехове на плътта, а грехове от безумие, стигащо дъното на порока. Кои са тези грехове? Блудство – т.е. всякаква плътска нечистота; лукавство – коварство против ближния; користолюбие – желание за богатство; злоба – т.е. злопаметство; завист, водеща до убийство; разпри, произтичащи от завистта; злонравие; клюкарство – т.е. доносничество; клеветничество – явно оскърбление на ближния; грешнииците ап. Павел нарича богомразци (богомерзки – слав.) – т.е. ненавиждащи Бога или ненавиждани от Бога; изобретатели на зло – съзнателно избиращи злото; непослушни към родители – противящи се на естествената обич и покорство към родителите; безразсъдни – т.е. неразумни; вероломни – т.е. неизпълняващи обещанията си; недружелюбни, непримирими, немилостиви – грехове, които са следствие от охладняването на любовта. Езичниците не само сами вършели тези грехове, но и покровителствали злото – т.е. одобрявали онези, които го вършат.

Греховността на иудеите (Рим. 2: 1-29)
Като изобличава езичниците в техните пороци, ап. Павел не подминава в своето изобличение и иудеите, пазители на закона, които се превъзнасяли с външна святост. Макар да не вършели греховете присъщи на езичниците, самите те не могли да се похвалят, че съвсем не престъпват закона. Апостолът се старае да им разясни какъв е смисълът на Божието снизхождение и дълготърпение към тях – да ги подтикне към покаяние. Не поради тяхната праведност Бог ги търпи и не ги наказва, а защото очаква да се поправят. У Бога няма лицеприятие и Неговият съд е справедлив – в съдния ден Той „ще въздаде всекиму според делата му” (Рим. 2: 5-6), но не с гняв, а по справедливост. Апостолът усмирява високомерието им и като напомня, че съдът над тях ще бъде по-строг, отколкото над езичниците, защото последните не са получили наставленията на закона, а са имали само естествения нравствен закон.

И все пак ап. Павел не отрича предимството на иудеите пред езичниците и го изтъква при всеки възможен случай - „първом на иудеин, сетне и на елин” (Рим. 2: 9,10), но не пропуска да напомни, че то носи и своите високи отговорности. Езичниците ще бъдат съдени по естествения съд на съвестта – т.е. по естествената им способност да различават добро и зло, а иудеите - по изискванията на Моисеевия закон. И понеже те се хвалели със закона, апостолът обръща това в тяхно осъждане, като им напомня, че „не слушателите на закона са праведни пред Бога, а изпълнителите на закона ще бъдат оправдани” (Рим. 2: 12). Законът, на който иудеите се уповават, в деня на съда ще стане за тях изобличител и съдник. Апостолът не спира до тук, но остро изобличава иудеите, които, опирайки се на закона, се хвалели с него, поучавали другите, а сами не го изпълнявали. С това те не само не принасяли никому полза, осъждали сами себе си, но и още по-лошо – нанасят безчестие на Бога и стават повод името Му да се хули между езичниците (Рим. 2: 17-21). 

Предимството на иудеите пред езичниците(Рим. 3: 1-20)

От всичко казано до тук става ясно, че не само езичниците, но и иудеите са безотговорни към нравствения закон. И докато езичникът можел да признае това, иудеинът намирал за свое оправдание закона и обрезанието, като печат на Божието избраничество. Апостолът напомня на иудеите, че обрезанието им принася полза само тогава, когато е съединено с изпълнение предписанията на закона. Като говори за „обрезание” ап. Павел има предвид всичко, което е съединено с него – съботи, празници, жертви, очиствания, т.е. целият външен обредов закон, който благочестивият иудеин трябвало да спазва; а под „закон” имал предвид вътрешния нравствено-религиозен живот, който трябвало да отговаря на външния – страхът Божий, както и всички чувства, разположения и дела, изисквани от закона на правдата и любовта.

Под„необрязан” езичник, апостолът имал предвид не идолопоклонника-езичник, а добродетелния и благочестив човек, който не спазва иудейските обреди. Целият външен религиозен чин имал значение само, ако се спазва вътрешния, както обяснява това и Блаж. Теодорит: „Плътското обрезание е излишно, когато няма душевно обрезание, понеже заради последното е дадено първото. А ако няма последното, безполезно е и първото, което има значение на печат”. Затова и ап. Павел утвърждава тази истина, като казва: „онзи е истински иудеин, който вътрешно е такъв, и онова е обрязване, що е в сърцето, по дух, а не по буква” (Рим. 2:27). 

И все пак, за да не обезсърчи съвсем онези, които се осланят на принадлежността си към избрания народ, ап. Павел напомня високите отговорности, които им дават предимство пред езичниците. На първо място апостолът посочва ролята им за запазването на словото Божие, т.е. на свръхестественото Откровение, което им дало правото да получат преди всички благовестието. И все пак, това предимство е дар Божий, който те са получили без никакви заслуги, затова и нямат основание да се хвалят с него. След като не са опазили това, което им е било поверено, те се подлагат на още по-голямо осъждане. И все пак тяхното неверие и недостойнство не може да унищожи Божията вярност, дори напротив – то става причина Бог да се възвеличи още повече. 

И езичници, и иудеи „всички са под грях” (Рим. 3: 9) и всички са виновни пред Бога, напомня апостолът и привежда многобройни свидетелства от Стария Завет (Пс. 13:3; 5:10; 9:28; 35:2; 139:3) затова, че не е имало между хората нито един, който със собствени сили да направи някакво добро и да се оправдае пред Бога. И това се отнася най-вече до ония, които са под закона, т.е. за иудеите, „за да се затулят всички уста, и цял свят да стане виновен пред Бога”(Рим. 3:19). Накрая апостолът заявява категорично, че „чрез делата на закона няма да се оправдае пред Него нито една плът” (Рим. 3:20). Самият закон е установен не, за да се оправдае чрез него човек, а за да познае посредством него своята греховност. Именно чрез закона човек узнава, че е виновен пред Бога и в каква точно степен е неговата виновност, както и, че е безсилен да се оправдае със собствени сили.

Използвана литература:

1. Попов, Хр. Изяснителен преглед на апостолските послания и Апокалипсиса, София, фототипно изд., София, 1990.
2. Блаж. Теофилакт, Архиеп. Български, Тълкувание на посланията на св. ап. Павел, Св. Гора, 2003



Гласувай:
2
0



1. elianna - за вината и греха на езичниците:
13.02.2016 19:05
Тяхната вина се състои в това, че вместо да познаят Бога чрез творението и да Му отдадат подобаващата Му се чест, те „обезумяха” - поклониха на идолите и „славата на нетленния Бог измениха в образ, подобен на тленен човек, на птици, четвероноги и на влечуги” (Рим. 1: 23). Ап. Павел разкрива падението и безумието на езичниците, което стига до там да се отдава божествена почит на предмети, стоящи несравнено по-ниско от Бога. Заради това им безумие, казва ап. Павел, Бог съвсем справедливо „според похотите на сърцата им, предаде ги на нечистота, за да се безчестят телата им сами в себе си”(Рим. 1: 24). Бог ги „предаде”, т.е. остави ги да следват своята развратена воля и сами да си причинят оскърбление, заради това, че „замениха истината Божия с лъжа, и се поклониха и служиха на творението повече, отколкото на Твореца”. По-нататък в посланието си ап. Павел рисува гротескната картина на нравственото падение на езичниците, което стига до извращение на естеството, до упорито следване на порока, следствие от „извратен ум”. (Рим. 1: 18). Ап. Павел доказва, че грехът на езичниците не е от незнание, а е съзнателен избор – „понеже не се опитаха да имат Бога в разума си”, затова и греховете им не са просто грехове на плътта, а грехове от безумие, стигащо дъното на порока. Кои са тези грехове? Блудство – т.е. всякаква плътска нечистота; лукавство – коварство против ближния; користолюбие – желание за богатство; злоба – т.е. злопаметство; завист, водеща до убийство; разпри, произтичащи от завистта; злонравие; клюкарство – т.е. доносничество; клеветничество – явно оскърбление на ближния; грешнииците ап. Павел нарича богомразци (богомерзки – слав.) – т.е. ненавиждащи Бога или ненавиждани от Бога; изобретатели на зло – съзнателно избиращи злото; непослушни към родители – противящи се на естествената обич и покорство към родителите; безразсъдни – т.е. неразумни; вероломни – т.е. неизпълняващи обещанията си; недружелюбни, непримирими, немилостиви – грехове, които са следствие
цитирай
2. elianna - ---
13.02.2016 19:07
от охладняването на любовта. Езичниците не само сами вършели тези грехове, но и покровителствали злото – т.е. одобрявали онези, които го вършат.
цитирай
3. elianna - в тази посока - да размислим върху неоезичеството.
13.02.2016 19:11
Кои са проявите на неоезичество в наши дни? В духа на неоезичеството да разгледаме езическите корени на утрешния "празник на любовта" и да размислим върху бесовското му проявление в пазаруването на всякакви пошли атрибути на похотта.


Неоезичество и спиритизъм заменят християнството в САЩ


Броят на американците, които се считат за християни, е намалял драстично през последните 20 г., събщи радио "Дойче веле".
Една от основните разлики между Европа и Америка е в нивото на религиозност. Редица познавачи твърдят дори, че ниската степен на религиозност обрича Европа на изчезване. Ново проучване, което през последните дни шокира американците с резултатите си, показва, че броят на смятащите се за християни в САЩ е силно намалял.
Промяната е настъпила през последните 20 г. Броят на християните за този период е намалял от 86% на 76%. В същото време броят на американците "без религия" се е увеличил двойно. Сега те са 15% от населението и представляват една от най-големите групи. Наблюдава се по-скоро отхвърляне на организираната религия, а неоезичеството и спиритуализмът изместват християнството.

цитирай
Търсене

За този блог
Автор: elianna
Категория: Лични дневници
Прочетен: 815761
Постинги: 1290
Коментари: 1089
Гласове: 599
Календар
«  Април, 2021  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930