православни записки

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

24.05.2016 07:24 - Размисли

Автор: elianna Категория: Лични дневници

Прочетен: 398 Коментари: 0 Гласове:

Животът е дар. Не го притежаваме. Не можем да го поръчаме и да решим откога да го започнем. Почти не можем да го променяме. Има си едни стени, огради, зад които трудно се прескача...абе, кажи направо никога!
В самото начало на живота си човек даже не осъзнава, че му е подарено да живее. Мисли си, че това е даденост, която няма да му се отнеме...поне сто години. И като Скарлет в "Отнесени от вихъра" си казва: "после ще му мисля!". А това после неминуемо идва... за един късно, но за друг - рано.
От практиката си като свещеник научих много неща. Едно от тях е абсолютната истина, заключена в народната поговорка: "огънят гори там, където падне". Ако на човек някой негов близък се разболее или умре много бързо вижда жестоката истина, скрита зад тези народни думи. Идват близки да изкажат съчувствия...за момента. След това всеки си поема ежедневието, а мъката остава за най-близките...Към нея се прибавя огорчението, самотата и болката от безразличието на приятелите...
Не мисля, че забравям смъртта. Но да се почувства нейната безкомпромисност и необратимост може само по време на болест... тогава съм на една крачка от...това, за което цял живот ми говори вярата. smile emoticonХрумна ми, че съм прекалено дебел, за да се затвори добре капакът на ковчега... grin emoticon
Животът е дар и дано не го пропилявам напразно!

Отец Силвестър Янакиев