Постинг
25.06.2016 06:34 -
Британец след Брекзит: Ние сме "Хилтън", а България е мазна закусвалня
Автор: elianna
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1273 Коментари: 5 Гласове:
Последна промяна: 25.06.2016 07:37
Прочетен: 1273 Коментари: 5 Гласове:
0
Последна промяна: 25.06.2016 07:37
"Работата е там, че имаш хотел "Хилтън" и мазна закусвалня. Ние сме "Хилтън", а България е мазната закусвалня, така че, разбира се, че ще искат да идват тук".
Това заяви 67-годишният Джо Лиф от Клактън, Есекс, един от районите с най-силно присъствие на британската антиевропейска и антиимигранстка партия UKIP.
"Гардиън" цитира него, както и още хора за мнението им относно Брекзита, сред тях е и Роб Блайт на 53 г.:
"Не искам да звуча расистки, но мисля, че в страната ни идват твърде много чужденци. Преместих се тук от Дагенъм преди години, защото Дагенъм бе заприличал на чужда страна", казва той.
Той работи в метрото и казва, че много от белите хора са се преместили от кварталите с имигрантско население, но вече няма къде да отидат.
И двамата мъже са доволно от резултата на референдума, според който Великобритания ще трябва да напусне ЕС.
ЗАПОЧВА СЕ !
Три причини защо пораснали деца започнах...
Енергийният експерт Фролов обясни защо У...
Три причини защо пораснали деца започнах...
Енергийният експерт Фролов обясни защо У...
Следващ постинг
Предишен постинг
Британците повториха думите на Тачър: Нямам намерение да слушам уроци по демокрация от германци и италианци – точно от онези, които ние учихме на демокрация, след като ги победихме във войната
За ЕС обаче решението на англичаните да напуснат е също катастрофален момент. Погледнат отстрани, и този съюз изглежда тежко ранен. Кой би инвестирал доверието си в него при положение, че не е ясно утре кой друг ще го напусне? Холандците вече си правят устата за свой референдум. Кой външен злодей би се респектирал от ЕС, при положение, че той е напуснат от най-силната и опитна армия в Европа – британската?
Да не говорим, че почти всеки референдум, някога провеждан по някой въпрос, свързан с ЕС, е давал отрицателен вот (както например французите отхвърлиха „Конституцията на Европа”, макар французи да я бяха писали). А това показва, най-малкото, липсата на достатъчна вътрешна легитимност на самия ЕС.
Катастрофата си е катастрофа. Ще са необходими години на изключително фини, мъдри и дълбоки политически действия, за да бъдат поправени нейните последствия. А погледът продължава да не вижда, сред европейските и сред британските политици, онзи калибър лидери, които да са способни да се справят с тази задача.
Но основните мотивации за вота на англичаните (не на британците, които гласуваха шарено – Англия и Уелс за излизане, Шотландия за оставане) са по-легитимни, отколкото могат да изглеждат от пръв поглед.
Първият поглед, наистина, дава изкусително лесна картина. За излизане гласуваха по-възрастните, необразованите и бедните. За оставане – младите, образованите, жителите на големи космополитни градове (Лондон, Ливърпул, Манчестър), на университетски такива (Оксфорд, Кембридж), както и на онези, които през прозореца си виждат отсреща Франция (Брайтън).Не е ли, ерго, положението като в България преди години: старите, бедните, невежите и селата са за БСП, а младите, по-добре платените, образованите и градовете – за СДС?
цитирайЗа ЕС обаче решението на англичаните да напуснат е също катастрофален момент. Погледнат отстрани, и този съюз изглежда тежко ранен. Кой би инвестирал доверието си в него при положение, че не е ясно утре кой друг ще го напусне? Холандците вече си правят устата за свой референдум. Кой външен злодей би се респектирал от ЕС, при положение, че той е напуснат от най-силната и опитна армия в Европа – британската?
Да не говорим, че почти всеки референдум, някога провеждан по някой въпрос, свързан с ЕС, е давал отрицателен вот (както например французите отхвърлиха „Конституцията на Европа”, макар французи да я бяха писали). А това показва, най-малкото, липсата на достатъчна вътрешна легитимност на самия ЕС.
Катастрофата си е катастрофа. Ще са необходими години на изключително фини, мъдри и дълбоки политически действия, за да бъдат поправени нейните последствия. А погледът продължава да не вижда, сред европейските и сред британските политици, онзи калибър лидери, които да са способни да се справят с тази задача.
Но основните мотивации за вота на англичаните (не на британците, които гласуваха шарено – Англия и Уелс за излизане, Шотландия за оставане) са по-легитимни, отколкото могат да изглеждат от пръв поглед.
Първият поглед, наистина, дава изкусително лесна картина. За излизане гласуваха по-възрастните, необразованите и бедните. За оставане – младите, образованите, жителите на големи космополитни градове (Лондон, Ливърпул, Манчестър), на университетски такива (Оксфорд, Кембридж), както и на онези, които през прозореца си виждат отсреща Франция (Брайтън).Не е ли, ерго, положението като в България преди години: старите, бедните, невежите и селата са за БСП, а младите, по-добре платените, образованите и градовете – за СДС?
Е, ми – не е. Във вота на англичаните ясно се открояват три основни мотивации – едната популистка и недостойна, останалите две – легитимни. Недостойната мотивация, това са дивашките разкази за това, как мигрантите (българи, румънци и пр.) вземат работата и социалните помощи на англичаните. Гоним чужденците – и забогатяваме...
Останалите две са по-сериозни и имат нужда от анализ, както в Англия, така и у нас тук, в континентална Европа.
Първата мотивация е принципният дискомфорт на англичаните от момента на самото им влизане в ЕС. Както всеки английски критик на „Европа” ще ви каже, Великобритания на времето гласува за членство в общ пазар („Европейска икономическа общност”), а впоследствие се оказа член на някакво политическо тяло, за което никой не е гласувал. Нещо повече: политическо тяло, чиято глава очевидно се опитва, зад гърба на избирателите, да бута нещата към създаването на обща европейска държава.
Такова нещо никой британец няма как да приеме – да разтвори страната си, толкова пъти спасявала Европа от произвеждани от самата нея демони (Наполеон, Кайзер Вилхелм, Мусолини, Хитлер), в същата тази Европа.
Вбесяващ е и начинът, по който ЕС се придвижва към свръх-държава – потайно, с опит за изненади в гръб, както беше с въвеждането на еврото като обща валута. Планът, макар само полу-признаван, бе ясен (и критикуван още тогава от Маргарет Тачър): обща валута, следвана бързо от обща централна банка, следвана бързо от обща външна политика, общо данъчно облагане, общо законодателство, президент и накрая – обща държава (с обща, единна „европейска нация” – абсурд, в който ръководството на ЕС вярваше до момента на френския референдум). Следващите след еврото стъпки не се получиха (освен централната банка); и затова еврото увисна като паяк над плет, изложено на всички опасности, които вече видяхме с масовото задлъжняване на държавите от Юга.
цитирайОстаналите две са по-сериозни и имат нужда от анализ, както в Англия, така и у нас тук, в континентална Европа.
Първата мотивация е принципният дискомфорт на англичаните от момента на самото им влизане в ЕС. Както всеки английски критик на „Европа” ще ви каже, Великобритания на времето гласува за членство в общ пазар („Европейска икономическа общност”), а впоследствие се оказа член на някакво политическо тяло, за което никой не е гласувал. Нещо повече: политическо тяло, чиято глава очевидно се опитва, зад гърба на избирателите, да бута нещата към създаването на обща европейска държава.
Такова нещо никой британец няма как да приеме – да разтвори страната си, толкова пъти спасявала Европа от произвеждани от самата нея демони (Наполеон, Кайзер Вилхелм, Мусолини, Хитлер), в същата тази Европа.
Вбесяващ е и начинът, по който ЕС се придвижва към свръх-държава – потайно, с опит за изненади в гръб, както беше с въвеждането на еврото като обща валута. Планът, макар само полу-признаван, бе ясен (и критикуван още тогава от Маргарет Тачър): обща валута, следвана бързо от обща централна банка, следвана бързо от обща външна политика, общо данъчно облагане, общо законодателство, президент и накрая – обща държава (с обща, единна „европейска нация” – абсурд, в който ръководството на ЕС вярваше до момента на френския референдум). Следващите след еврото стъпки не се получиха (освен централната банка); и затова еврото увисна като паяк над плет, изложено на всички опасности, които вече видяхме с масовото задлъжняване на държавите от Юга.
Да не говорим за напълно легитимното неприемане на налагането на закони от Брюксел върху най-старата демокрация в света – чувство, обобщено от Тачър така: „Нямам намерение да слушам уроци по демокрация от германци и италианци – точно от онези, които ние учихме на демокрация, след като ги победихме във войната”.
Всичко това, като мотивация за гласуване за излизане от ЕС, е легитимно. Вината е в утопистите в Брюксел, които от над две десетилетия си играят на социални инженери, опитващи се да конструират някакво ново политическо Лего там, където хиляди години история са произвели друго.
Тази мотивация за вота – прекаляването от страна на евро-утопистите – е, така да се каже, чисто английска; всички се дразним от такива работи, но само англичаните истински се гневят. Другата легитимна мотивация не живее само в Англия. Става дума за онзи световен бунт срещу елитите, който тече, под различни форми, от десетина години.
Макар питани за друго, англичаните ползваха случая, за да накажат своите елити – богати, космополитни, плуващи уверено във водите на глобализацията (и от време на време поскриващи по някой и друг милион в офшорни зони). Тези, печелившите, бяха наказани от онези, които смятат себе си за губещи от играта на глобализация; както предупреждаваше Зигмунт Бауман още преди десетилетие и половина, „глобалните туристи” се натъкнаха на бунта на „глобалните вагабонти”. Или, както писа още един английски колега часове след научаване на резултата – управляващата върхушка се натъкна на селски бунт за пръв път от 1381 година.
цитирайВсичко това, като мотивация за гласуване за излизане от ЕС, е легитимно. Вината е в утопистите в Брюксел, които от над две десетилетия си играят на социални инженери, опитващи се да конструират някакво ново политическо Лего там, където хиляди години история са произвели друго.
Тази мотивация за вота – прекаляването от страна на евро-утопистите – е, така да се каже, чисто английска; всички се дразним от такива работи, но само англичаните истински се гневят. Другата легитимна мотивация не живее само в Англия. Става дума за онзи световен бунт срещу елитите, който тече, под различни форми, от десетина години.
Макар питани за друго, англичаните ползваха случая, за да накажат своите елити – богати, космополитни, плуващи уверено във водите на глобализацията (и от време на време поскриващи по някой и друг милион в офшорни зони). Тези, печелившите, бяха наказани от онези, които смятат себе си за губещи от играта на глобализация; както предупреждаваше Зигмунт Бауман още преди десетилетие и половина, „глобалните туристи” се натъкнаха на бунта на „глобалните вагабонти”. Или, както писа още един английски колега часове след научаване на резултата – управляващата върхушка се натъкна на селски бунт за пръв път от 1381 година.
Легитимен ли е световният бунт срещу световния елит, част от който бунт е английското гласуване? Легитимен е; и причините за това са очевидни.
В последния четвърт век, пазарната идеология (сама по себе си легитимна, ако е поставена в онази „стоманена клетка”, която препоръчва още Макс Уебър) се изплиска далеч извън собствената си сфера, като превзе политическите и обществените отношения – там, където, общо взето, тя няма място. В крайна сметка е прав Джоузеф Стиглиц, когато задава елементарния въпрос: За какъв дявол изобщо ходим на избори, след като ни уверяват, че свободният (т.е. оставен без държавна регулация) пазар ще реши всички наши проблеми, а ако нещо стане – имаме съд, към който да се обърнем. За какво ни е държава? За кого и защо гласуваме?
Във всички демократични страни е широко разпространено чувството, че на мястото на подотчетната на гражданите държава се е настанила някаква без-отчетна световна олигархия, управляваща само в своя полза, докато масата хора, губеща все повече политическа власт, губи и благополучие. Хората настояват да им бъде върнат контрола върху властта, върху условията на техния живот и перспективите на децата им.
От гледна точка на този бунт на „вагабонтите”, елитът на „Европа” и елитът на Великобритания – това са две групи от една и съща шайка, изплъзнала се от контрол. И разгневеният британски „селянин” наказа и двете при първия удобен случай – както направи и през 1381 година, когато се убеди, че правата и свободите, описани в Магна Харта, се отнасят само за аристократите.
Големите мотивации зад английския вот против „Европа” са летигимни. Друг е въпросът, че се проявиха по най-катастрофалния възможен начин, повличайки след себе си не нови решения, а стари и прастари проблеми, всеки от които по-голям и по-ужасяващ от другия.
цитирайВ последния четвърт век, пазарната идеология (сама по себе си легитимна, ако е поставена в онази „стоманена клетка”, която препоръчва още Макс Уебър) се изплиска далеч извън собствената си сфера, като превзе политическите и обществените отношения – там, където, общо взето, тя няма място. В крайна сметка е прав Джоузеф Стиглиц, когато задава елементарния въпрос: За какъв дявол изобщо ходим на избори, след като ни уверяват, че свободният (т.е. оставен без държавна регулация) пазар ще реши всички наши проблеми, а ако нещо стане – имаме съд, към който да се обърнем. За какво ни е държава? За кого и защо гласуваме?
Във всички демократични страни е широко разпространено чувството, че на мястото на подотчетната на гражданите държава се е настанила някаква без-отчетна световна олигархия, управляваща само в своя полза, докато масата хора, губеща все повече политическа власт, губи и благополучие. Хората настояват да им бъде върнат контрола върху властта, върху условията на техния живот и перспективите на децата им.
От гледна точка на този бунт на „вагабонтите”, елитът на „Европа” и елитът на Великобритания – това са две групи от една и съща шайка, изплъзнала се от контрол. И разгневеният британски „селянин” наказа и двете при първия удобен случай – както направи и през 1381 година, когато се убеди, че правата и свободите, описани в Магна Харта, се отнасят само за аристократите.
Големите мотивации зад английския вот против „Европа” са летигимни. Друг е въпросът, че се проявиха по най-катастрофалния възможен начин, повличайки след себе си не нови решения, а стари и прастари проблеми, всеки от които по-голям и по-ужасяващ от другия.
Какво предстои? Лесно е. Или елитите в Европа и Англия ще раберат, каква точно камбана бие точно за тях точно в този момент – и ще запретнат ръкави, с подобаваща скромност, сериозност и реализъм, за да върнат властта в ръцете на гражданите си. Или – каквито индикации вече има – тези елити ще започнат да се провокират един друг, във все повече страни ще се появяват опасни популисти; и накрая всички ще се гледаме през граници, оплетени в телени мрежи и картечни гнезда, чакайки обречено следващата война.
Вината за английския вот е на елитите, не на последно място – европейските. В крайна сметка те забъркват тази каша от поне четвърт век. Само те могат да я оправят.
Евгений Дайнов
цитирайВината за английския вот е на елитите, не на последно място – европейските. В крайна сметка те забъркват тази каша от поне четвърт век. Само те могат да я оправят.
Евгений Дайнов
Търсене
За този блог
Гласове: 610
Блогрол
1. православна младеж
2. християнски автори - аутсайдери
3. посрещане на изгрева на брега на морето
4. православието
5. православие
6. пловдивска митрополия
7. Православни електронни книги в четири формата
8. старецът Паисий
9. аудиобиблия
10. за нашите покойници
11. православни книги за теглене
12. клипове за брака, похотта и въпроси за брака
13. клипове - подвигът на брака. какво е прелюбодеяние
14. клипове - когато мъж и жена се влюбят Бог им дава кредит
15. Православен молитвослов
16. православен свят
17. милостив
18. покаяние
19. Възкресение Христово - страничка от Света Гора
20. Подготовка за пълна, чистосърдечна изповед
21. православни будители
2. християнски автори - аутсайдери
3. посрещане на изгрева на брега на морето
4. православието
5. православие
6. пловдивска митрополия
7. Православни електронни книги в четири формата
8. старецът Паисий
9. аудиобиблия
10. за нашите покойници
11. православни книги за теглене
12. клипове за брака, похотта и въпроси за брака
13. клипове - подвигът на брака. какво е прелюбодеяние
14. клипове - когато мъж и жена се влюбят Бог им дава кредит
15. Православен молитвослов
16. православен свят
17. милостив
18. покаяние
19. Възкресение Христово - страничка от Света Гора
20. Подготовка за пълна, чистосърдечна изповед
21. православни будители